Паметникът на Фридрих Барбароса: мястото, където приключи кръстоносният поход

На брега на река Гьоксу, на 9 километра западно от Силифке, се издига скромен паметник с надпис на два езика – немски и турски. Паметникът на Фридрих Барбароса отбелязва мястото, където на 10 юни 1190 г. приключи жизненият път на един от най-могъщите владетели на средновековна Европа — императорът на Свещената Римска империя Фридрих I Барбароса. Той е повел огромна армия в Третия кръстоносен поход и вече е бил близо до целта, когато преминаването през малка планинска река е сложило край на всичко. Мемориалът на Фридрих Барбароса днес е място на историческа памет, място за поклонение на германски туристи и тихо кътче край реката, където историята се усеща съвсем по-различно, отколкото в музейните зали.

История и произход на мемориала на Фридрих Барбароса

Фридрих I Барбароса е една от ключовите фигури в средновековна Европа. Император на Свещената Римска империя от 1155 г., той управлява почти четири десетилетия и превръща империята в доминираща сила в Централна Европа. Прякорът „Барбароса“ – „Ръждявата брада“ – той получил от италианците заради характерния цвят на брадата си. Към момента на Третия кръстоносен поход той бил на около 67–70 години – по мерките на XII век човек в дълбока старост, и все пак той лично оглавил армията.

Третият кръстоносен поход (1189–1192) е организиран в отговор на превземането на Йерусалим от Саладин през 1187 г. В него участват трима велики монарси: Фридрих Барбароса, френският крал Филип II Август и английският крал Ричард I Лъвското сърце. Барбароса избра сухопътен маршрут през Балканите и Анадола, водейки със себе си многохилядна армия — една от най-големите, събирани някога в Западна Европа за поход на Изток.

Пътят през Анадола се оказа изтощителен. Селджукският султан Киличарслан II осигури свободен проход — мемориалният надпис гласи именно за това „приятелско споразумение“. Армията премина през по-голямата част от полуострова и вече беше навлязла в Киликия, когато през юни 1190 г. спря пред река Салеф — същата, която днес се нарича Гьоксу.

Съществуват няколко версии за това какво точно се е случило на 10 юни 1190 г. Според едната – Барбароса се е удавил, докато пресичал реката вброд: конят му се подхлъзнал и възрастният император не успял да изплува в пълно въоръжение. Според другата – той паднал от коня и бил отнесен от течението. Историческите източници се разминават в детайлите, но в едно са единодушни: великият кръстоносец е загинал във водите на малка планинска река по пътя към Йерусалим.

Загиването на Барбароса се превърна в катастрофа за похода: по-голямата част от армията му се върна назад или се разпръсна. Само малък отряд продължи пътя си по море и се присъедини към силите на Ричард и Филип. По това време регионът фактически се намираше под контрола на Арменското царство Киликия — а не на Селджукския султанат, както следва от мемориалния надпис.

Първият паметник на мястото на гибелта беше поставен от посолството на ФРГ през 1971 г. През 2012 г. на магистрала D715 беше открит по-мащабен паметник с пълноразмерна статуя на императора. Местоположението му беше определено лично от германския посланик проф. Паскал Хектор. Обаче само година след откриването статуята изчезна – остана само постаментът. Обстоятелствата около изчезването й не са официално установени.

Архитектура и забележителности

Постамент и надпис

Днес мемориалът представлява постамент от издялан камък, върху който преди е стояла статуята на императора. Двуезичният надпис (на немски и турски) възпроизвежда текста на табелата от 1971 г.: „Императорът на Свещената Римско-германска империя Фридрих Барбароса, който имаше приятелско споразумение със селджукския султан Киличарслан II за свободно преминаване, се е удавил в река Гьоксу близо до това място, докато се е движел с войската си към Палестина“. Надписът съдържа историческа неточност (регионът тогава е бил арменски, а не селджукски), но носи помирително послание.

Изглед към река Гьоксу и село Екшилер

Паметникът се издига на възвишение, откъдето се разкрива гледка към долината на река Гьоксу и селото Екшилер на отсрещния бряг. Реката тук не е широка, с бързо течение и прозрачна планинска вода — трудно е да повярваш, че този незабележим поток е променил хода на средновековната история. Пейзажът е типичен за провинция Мерсин: ниски планини, маслинови горички, варосани къщи на селото. Наблизо минава оживеният път D715.

Историческа перспектива: крепостта Силифке

На 9 километра на изток се намира Силифке — град с антични корени и добре запазена средновековна крепост на върха на хълма. Посещението на крепостта Силифке логично се съчетава с мемориала: тук може да се види как е изглеждала защитената територия, през която е минавала армията на Барбароса. В града има и нелош археологически музей.

Интересни факти и легенди

• Смъртта на Барбароса в малка планинска река породи в Германия цяла културна традиция. Според легенда, записана в късносредновековни хроники, Барбароса не е умрял, а спи в планината Кифхаузер в Тюрингия и ще се събуди, когато Германия бъде в опасност. Смъртта му край река Гьоксу се тълкува като сън, а не като смърт.
• Статуята на Барбароса, тържествено открита през 2012 г., изчезна само година по-късно — съдбата ѝ официално не е установена. Този загадъчен финал придава на мемориала особена историческа ирония.
• Местният историк д-р Мустафа Ерим предложи да се постави до мемориала статуя на селджукския султан Киличарслан II, споменат в надписа, — като символ на турско-германския исторически диалог.
• Третият кръстоносен поход, въпреки гибелта на Барбароса, приключи с подписването на договор в Яфа: Йерусалим остана при Саладин, но на християните беше позволено да посещават Светия град.
• Текстът на мемориалната надпис съдържа историческа неточност: през 1190 г. регионът е бил под контрола на Арменското царство Киликия, а не на Селджукския султанат. Тази поправка е отбелязана и от авторите на статията в Уикипедия.

Как да стигнете

Паметникът на Фридрих Барбароса се намира на магистрала D715, на около 9 километра западно от Силифке в провинция Мерсин. Най-близкият голям летище е Адана Сакирпаша (ADA), от което до Силифке са около 100–110 км по магистрала D400 на запад, след това на юг по D715.

С кола от Адана или Мерсин: следвайте D400 до отбивката за Силифке, след това по D715 в посока Ташуджу. Мемориалът се вижда отдясно на пътя, над реката. Паркингът е неофициален – край пътя.

От самия Силифке до мемориала може да се стигне с такси (10–15 минути) или с микробус в посока Ташуджу. Общественият транспорт от Адана до Силифке се движи редовно – от автогарата (otogar) няколко пъти на ден. Силифке е свързан с Мерсин и Адана с директни автобусни линии.

Съвети за пътуващите

Посещението на мемориала отнема не повече от 20–30 минути и логично се съчетава с разглеждане на Силифке: тук има крепост от XII век, антични руини и малък музей. Ако имате време, продължете на запад по брега — след няколко километра започва крайбрежието на Мерсин с плажовете при Къзкалеси.

Най-добрият сезон за пътуване е пролетта и есента. През лятото в долината Гьоксу е горещо, а магистрала D715 е натоварена с туристически трафик. През зимата мемориалът е отворен, но пътят може да бъде хлъзгав след дъждове.

За германските туристи това място има особено историческо значение — своеобразно поклонение по стъпките на Третия кръстоносен поход. За рускоговорящите пътешественици мемориалът е интересен като рядка точка на пресичане на западноевропейската средновековна история с турското Средиземноморие: място, където грандиозният замисъл се сблъска с безразличието на природата. Мемориалът на Фридрих Барбароса не е монументален обект, но неговата символична значимост е несъразмерно голяма спрямо размерите на самия паметник.