Джамията „Мимар Синан“ в Аташехир — съвременен „селятин“ на азиатския бряг на Истанбул

Джамията „Мимар Синан“ е една от най-амбициозните религиозни сгради в съвременна Турция и ярък ориентир в бизнес района Аташехир на азиатската част на Истанбул. Открита през 2012 г., джамията „Мимар Синан“ носи името на великия османски архитект от XVI век, а централният ѝ купол с височина 42 метра и стройните минарети с височина 72 метра се виждат от далеч сред стъклените кули на бизнес квартала. Комплексът е предназначен за 10 000–12 500 вярващи и е замислен като „селятин“ – султанска джамия от ново време, призвана да запълни, по думите на тогавашния министър-председател Реджеп Тайип Ердоган, липсата на имперска постройка от такъв мащаб на анатолийския бряг на града. Това е рядък пример за това как османската архитектурна школа съзнателно продължава и в XXI век.

История и произход на джамията „Мимар Синан“

Идеята за голяма джамия за бързо разрастващата се азиатска част на Истанбул се обсъждаше от години: в началото на 2000-те години на тази страна на Босфора живееха повече хора, отколкото в историческата европейска част, но тук нямаше големи културни съоръжения от „султанско“ ниво. Възложител на проекта беше турското правителство, а архитект – Хилми Шеналп, известен с творбите си в духа на класическата османска традиция. Първоначално сградата трябваше да се нарича „Великата анадолска джамия“ (Ulu Anadolu Camisi), подчертавайки нейното регионално, обединяващо значение.

По време на строителството името се промени. По решение на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган джамията беше посветена на Мимар Синан – главния архитект на султан Сюлейман Великолепни, автор на Сюлеймание, Селимие в Едирне и десетки други шедьоври от XVI век. Така съвременният комплекс чрез името си беше свързан със златния век на османското архитектурно изкуство, а заедно с това — с фигурата, която турската културна памет счита за символ на инженерния гений и веротолерантността.

Тържественото откриване се състоя през 2012 г. и беше съпроводено от символичен жест, сякаш изваден от страниците на османските хроники. На церемонията Ердоган връчи на почетните гости миниатюрни копия на джамията — в подражание на ритуала на султаните, които след построяването на нова селятинска джамия даряваха нейни умалени модели на везирите и чуждестранните посланици. По този начин организаторите направиха пряка препратка към XVI век, когато подобни сгради бяха не просто храмове, а политически манифести на държавата.

В речта си Ердоган директно заяви: преди джамията „Мимар Синан“ на анатолийския бряг на Истанбул не е съществувала истинска „селятин“ – султанска имперска джамия. Тази дума се отнася към специален статут: селятинските джамии се издигаха само по волята на управляващия султан, като например Сулеймание или Синята джамия. Съвременната постройка получи същия типологичен етикет – рядък случай, когато архитектурата на XXI век съзнателно се вписва в старата сакрална йерархия.

Името на великия Синан е избрано неслучайно. Архитектът-яничар, живял почти сто години и преживял трима султани, е оставил след себе си стотици джамии, мостове, бани и медресета из цялата империя – от Дамаск до Будапеща. За рускоговорящия читател името Синан е съпоставимо по значение с фигурата на Растрелли или Баженов в нашата култура: това не е просто строител, а архитект-символ, чрез когото държавата векове наред говори на езика на великите форми. Като кръстиха новата джамия на негово име, възложителите свързаха 2012 г. със златния век на османското архитектурно изкуство и едновременно с това показаха на каква точно традиция искат да следват.

Архитектура и какво да се види

Външно джамията „Мимар Синан“ изглежда като почти учебна илюстрация на класическата османска типология: квадратно молитвено пространство, увенчано с централен купол, който се опира на полукуполи и система от контрафорси. Хилми Шеналп очевидно се е опирал на езика на XVI век, но го е реализирал със средствата на съвременното инженерство — с железобетонен скелет, скрит вътре в каменна обвивка.

Централен купол и минарети

Доминантата на комплекса е централният купол с височина 42 метра. Тази цифра умишлено е близка до параметрите на историческите султански джамии, за да може новият храм да се възприема от зрителя като част от същата серия. Двата минарета се издигат на 72 метра, очертавайки силуета на сградата на фона на небостъргачите в Аташехир. Отвън стените са облицовани със светъл камък, а ритъмът на прозорците под корниза и аркадите повтарят пропорциите, характерни за школата на Синан.

Молитвена зала за 10 000–12 500 души

Вътре в джамията „Мимар Синан“ могат да се съберат едновременно от 10 000 до 12 500 вярващи — това е сравнимо по капацитет с най-големите исторически джамии в Истанбул. Просторната молитвена зала се осветява през прозорците в основата на купола, а в ясен обеден час слънчевата светлина рисува върху килима сложна мрежа от сенки от арките. Михрабът и минбарът са изработени в традиционни форми, а големите кръгли „леви“ с калиграфия по периметъра явно препращат към Ая-София и Сулеймание.

Подземен комплекс: библиотека, класни стаи и не само

Най-необичайната част от проекта е скрита от погледа — това е огромното подземно пространство под джамията и нейния двор. В него са разположени библиотека, учебни зали, конферентни зали, търговски помещения, гараж и VIP-зала. По същество това не е просто джамия, а културно-образователен център: вярващите идват на молитва, а през делничните дни в подземните зали се провеждат лекции и изложби. Тази многопластовост е продължение на османската идея за „кюлие“, когато джамията се превръщаше в сърцевината на квартала с медресе, хамам, столова и болница.

Дворът и външното пространство

Пред джамията се простира просторен, павиран двор с фонтан за умиване, обграден с аркада. Оттук се разкрива основната „пощенска“ гледка към купола и минаретите, особено ефектна при залез слънце, когато камъкът придобива розови нюанси. Дворът служи и като обществено пространство: в дните на големите празници вярващите заемат както него, така и прилежащата територия.

Диалог с небостъргачите на Аташехир

Отделна художествена задача на проекта е да впише „класиката“ в район, който до началото на 2000-те години изглеждаше като прашна периферия, а днес се е превърнал в гъста гора от стъклени кули. Съседните небостъргачи се издигат по-високо от минаретите, а контрастът между студеното стъкло и топлия камък се забелязва добре, особено от естакадите на околните магистрали. Куполът на джамията „Мимар Синан“ в тази обстановка действа почти като смислов котва: на фона на корпоративните вертикали той напомня за друга времева скала, в която сградите живеят векове наред. Архитектът съзнателно се е отказал от каквито и да било „високотехнологични“ елементи на фасадата – никакво стъкло, метал или бетон на показ. Цялото външно решение работи за разпознаваемостта на османската традиция, така че минувачите да не се замислят дали пред тях стои сграда от XVI или XXI век.

Интересни факти и легенди

• Първоначалното проектно име на джамията беше „Ulu Anadolu Camisi“ – „Великата анатолийска джамия“; името на Мимар Синан се появи едва на етапа на строителството по лично решение на Реджеп Тайип Ердоган.
• Джамията носи рядък за XXI век статут на „селятин“ – султанска имперска джамия. Ердоган подчертаваше, че досега на азиатската част на Истанбул не е имало точно такава постройка.
• На церемонията по откриването през 2012 г. на чуждестранните гости бяха подарени миниатюрни макети на сградата – това е съзнателна имитация на османския дворцов ритуал, при който султаните връчваха умалени копия на новите селятински джамии на везирите и посланиците.
• Архитектът Хилми Шеналп е специалист в „неоосманския“ стил и преди Аташехир вече е работил по няколко големи джамии в Турция и в чужбина, последователно развивайки езика на школата на Синан с помощта на съвременни технологии.
• Подземното ниво на комплекса по площ е съпоставимо със самата молитвена зала: освен библиотека и аудитории, под джамията е предвиден пълноценен паркинг, което е почти невъзможно да се срещне при историческите сгради в Истанбул.

Как да стигнете

Джамията „Мимар Синан“ се намира в квартал Аташехир, в бизнес сърцето на азиатската част на Истанбул, недалеч от кръстовището на големи магистрали. Най-удобният начин да стигнете от европейската част на града е с метрото: линия M4 от Кадыкьой стига до станция Atatürk Mahallesi-İhsan Şenocak, откъдето до джамията са около 10–15 минути пеша или една спирка с местния автобус. От района Таксим можете първо да слезете до Кабаташ, да се прехвърлите с ферибота до Кадыкьой и след това да се прехвърлите на метрото.

От летище Сабиха Гьокчен (SAW) до Аташехир са около 20–25 минути с такси или с автобус Havabus до Кадыкьой с прекачване на метрото. От летище Истанбул (IST) пътят отнема повече време: около час с метро M11, след това преминаване през Босфора и метро M4. За шофьорите почти няма проблеми с паркирането — в подземния гараж на комплекса са предвидени стотици места, което отличава джамията от историческите сгради в Султанахмет. Ако пътувате с такси, достатъчно е да кажете на шофьора „Аташехир, Mimar Sinan Camii“ — приложения като BiTaksi и iTaksi познават адреса. При ползване на обществен транспорт е удобно да се ориентирате с помощта на приложението İBB CepTrafik или Citymapper: те показват разписанието на метрото и автобусите в азиатската част в реално време.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври): слънцето е меко, а силуетът на джамията изглежда особено красиво на фона на ясното небе. През лятото в Аташехир е горещо и прашно заради бизнес трафика, а през зимата вятърът от Мраморно море прави разходката из двора доста прохладна. Отделете около 60–90 минути за разглеждане: това ще ви стигне, за да обиколите двора, да постояте в молитвената зала и да оцените пропорциите отвън. Ако успеете да попаднете на обществено събитие в подземната библиотека или конферентната зала, ще отделите повече време — но това вече е отделен сценарий.

Правилата за посещение са стандартни за всяка действаща джамия в Турция. Жените трябва да покрият главата, раменете и коленете; на входа обикновено има безплатни кърпи. На мъжете не се допускат шорти над коленете. Обувките се събуват пред входа и се оставят на стелаж или се носят в торбичка. Опитайте се да идвате извън времето на петъчната обедна молитва и петте ежедневни намаза: в тези часове посещенията на туристи са ограничени, а по време на големи празници джамията е изцяло отредена за вярващите. Може да се снима, но без светкавица и за предпочитане е да не насочвате камерата към молещите се.

Ако пътувате с деца, тази джамия е по-удобна от много исторически: вътре има много място, няма тълпи от туристи с гидове, а двора е подходящ за кратка почивка. Вземете вода и лека закуска — наблизо има както верижни кафенета в бизнес района, така и малки столове-локанти с домашна турска кухня. Любителите на архитектурата трябва да вземат със себе си бинокъл или добър зум: фините детайли на калиграфията под купола и дърворезбата около михраба се различават само при увеличение. Полезен съвет – изтеглете предварително офлайн карта на Аташехир: сигналът в подземния преход на метрото е нестабилен, а ориентирите в района не са толкова очевидни, колкото в Султанахмет.

За рускоговорящия пътешественик е удобно да съчетае посещението тук с разходка из Кадыкьой и крайбрежието на Мраморно море: районът е съвсем различен от туристическия Султанахмет и дава усещане за „животния“ Истанбул без клишетата от пощенските картички. Ако вече сте видели Сулеймание и Селимие в Едирне, джамията „Мимар Синан“ ще бъде логичното завършване на своеобразна трилогия: класика от XVI век, късен шедьовър на самия Синан и неговата съвременна художествена реплика, изпълнена вече в XXI век. Това е рядък шанс да видите как живата османска традиция продължава пред очите ви.