Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море

Чешме ЗабележителностиЗамъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море

Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост на брега на Егейско море

Замъкът Чешме (Çeşme Castle, Çeşme Kalesi) — основната историческа забележителност на едноименния курортен град в западната част на провинция Измир (İzmir Province). Тази османска крепост от XVI век се издига точно до брега, на няколко метра от морето, и идеално се вписва в живописния морски пейзаж с бели къщи и ветроходни лодки. Днес в стените на замъка се помещава Археологическият музей на Чешме, а самата крепост остава един от символите на целия полуостров Чешме и място за провеждане на международен фестивал на музиката и танца.

История и произход

Град Чешме (от перс./тур. çeşme — „фонтан, извор“) е възникнал на мястото на античния пристанищен град Cyssus, споменат още от Геродот. През Средновековието крайбрежието е било под контрола на Византия, а след това на Генуа; от генуезкия период в Чешме са се запазили отделни елементи, които днес са включени в по-късната зидария на османската крепост.

Самият замък е построен през 1508 г. по указ на султан Баязид II (Bayezid II) под ръководството на султанския архитект. Строителството е протекло в условия на нарастваща заплаха от страна на Венецианската република и Светата лига: османците се стремили да укрепят егейското крайбрежие и да осигурят безопасността на търговските пътища. Замъкът Чешме станал едно от звената в веригата от крайбрежни крепости заедно със замъците Бодрум, Карабурун и Сигаджик.

Битката при Чешме

Крепостта стана свидетел на един от най-драматичните епизоди в историята на Източното Средиземноморие — морската битка при Чешме на 5–7 юли 1770 г. Руският Балтийски флот под командването на граф Алексей Орлов и адмирал Григорий Спиридов, включително прочутият британски контраадмирал Самуел Грейг, разгроми османския флот в Чешменския залив. Турската ескадра, притисната към брега, е изгорена с брандери; в пламъците загиват хиляди моряци и десетки кораби.

Тази битка се превърна в повратна точка в Руско-турската война от 1768–1774 г. и доведе до подписването на Кючук-Кайнарджийския мир с отстъпки за Русия. В памет на победата в Санкт Петербург бяха построени Чесменският дворец и Чесменската църква, а името „Чесма“ (руски вариант) стана част от руската военна слава.

Музей и реставрация

През XX век замъкът загуби военното си значение и постепенно западаше. През 1980-те години турски реставратори възстановиха стените и кулите, а през 1984 г. в замъка беше открит Археологическият музей на Чешме. Вътре са представени находки от разкопки в градовете Еритрея (Erythrai), Теос (Teos), Кис (Cyssus) и от подводни археологически проучвания в заливите на полуострова.

Архитектура и какво да се види

Замъкът Чешме има неправилна правоъгълна форма с шест ъглови и междинни кули. Дължината на стените е около 200 метра по периметъра, а дебелината – до 4 метра. Зидарията е изработена от дялан варовик с включени повторно използвани антични и византийски камъни. Замъкът е отворен всеки ден от 8::30 до 18::00 (от октомври до март до 17::00); входът е платен, цената на билета е около 60–100 турски лири.

Главната порта

Парадните порти са разположени от северната страна и са украсени с мраморна плоча с туграта на султан Баязид II и датата на построяване. Пред портата е издигнат бронзов паметник на адмирал Хасан-паша Алжирски (Cezayirli Gazi Hasan Paşa) — османски военачалник, оцелял в битката при Чешме и впоследствие станал велик везир.

Кули и стени

От шестте кули на замъка особено интересна е североизточната — оттам се разкрива панорама към залива Чешме и гръцкия остров Хиос (Chios), намиращ се на 12 километра от брега. Стените са запазили зъбчатите парапети и бойниците за оръдия и мускети; на няколко места могат да се видят останки от османски оръдия от XVI–XVIII век.

Археологически музей

Експозицията на музея заема няколко помещения, разположени в казармите вътре в стените. Първата зала е посветена на бронзовата епоха и включва находки от разкопките в Лимантепе и Багларараси – най-древните селища на Егейското крайбрежие. Втората зала — антични находки от Еритрея и Киса: мраморни статуи, керамика, монети, фрагменти от надписи. Третата зала е посветена на византийския период с икони, амфори и кръстове. Особено интересна е колекцията от подводни артефакти: амфори, котви, фрагменти от древни кораби, извадени от дъното на залива.

Вътрешен двор

Във вътрешния двор е оформен малък градински кът с цветни лехи и каменни пейки. Тук се намират и няколко мраморни саркофага и колони, използвани повторно при строителството на замъка. Особено внимание привлича старата османска пушка с герба на султан Сюлейман I — тя е поставена срещу северната стена и е насочена „към врага“ — тоест към Хиос.

Близкият караван-сарай

На няколко десетки метра от замъка се намира караван-сарайът на Кануни Сюлейман (Kanuni Sultan Süleyman Kervansarayı), построен през XVI век. Днес това е бутиков хотел, но всеки може да влезе във вътрешния двор и да разгледа величествената аркада и фонтана. Караван-сарайът и замъкът образуват историческия ансамбъл на набережната на Чешме.

Интересни факти и легенди

  • Битката при Чешме през 1770 г. е влязла в учебниците по военноморско дело като първият случай на масирано използване на брандери в епохата на ветроходния флот.
  • В една от кулите на замъка се съхранява точно копие на флага на руския адмирал Спиридов, дарен на музея през 2010 г.
  • През 30-те години на XIX век замъкът е служил като казарма за отряд от османската армия, охранявал полуострова от пирати и гръцки бунтовници.
  • Сред находките на археологическия музей има рядка колекция от златни накити от елинистическата епоха, открити в гробница край съседното село Şifne.
  • Замъкът Чешме фигурира в съвременната турска литература и кино като символ на „замръзналата епоха“ — тук е сниман сериалът „Целуни ме, не казвай „сбогом““ (Beni Affet).
  • Всяка година през август в замъка се провежда Международният песенен фестивал Çeşme Festival – традиция, която датира от повече от 50 години.
  • По стените на замъка могат да се видят надраскани надписи от XVIII–XIX век на гръцки и италиански език — оставени от пленени моряци и търговци.

Как да стигнете

Замъкът Чешме се намира в самия център на град Чешме, на набережната до пристанището, където акостират фериботите за гръцкия остров Хиос. От международното летище Аднан Мендерес (Измир) до Чешме са около 100 километра — 1 час и 15 минути по магистрала O-32. От центъра на Измир пътуването отнема около 1 час по същия маршрут.

Без кола най-удобно е да се пътува с автобус: от автогара İzmir Otogar редовни автобуси на компаниите Çeşme Seyahat и Pamukkale тръгват на всеки 30–45 минути. От летището в Измир има шатъл Havaş до автогарата в Чешме. Любителите на морските пътувания могат да пристигнат с ферибот от остров Хиос — фериботът акостира на 200 метра от замъка. Паркингът до крепостта е платен и се запълва бързо през високия сезон.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е април–юни и септември–ноември. През лятото в Чешме е горещо (до +35 °C), но именно през този сезон се провежда фестивалът и атмосферата на крайбрежната алея е най-оживена. През зимата замъкът и музеят са отворени, но много от близките хотели и кафенета затварят за ниския сезон.

За разглеждане на замъка и музея предвидете 1,5–2 часа. Вземете вода, шапка и удобни обувки – каменните стъпала и парапетите понякога са хлъзгави. Снимането в музея е разрешено без светкавица. С деца е удобно: вътре има сенчести места и зони за игра, а от кулите можете да покажете на детето „морето на Орлов“.

Съчетайте посещението на замъка с разходка из стария град Чешме, разглеждане на караван-сарая, посещение на полуостров Алачаты (Alaçatı) с неговия уиндсърфинг и винарни, както и плажовете Илика (Ilıca) и Чифтликкьой (Çiftlikköy). Гастрономически must-try — местният чешменски кумру (сандвич с колбас, сирене и домати) и мастиково сладолед (sakızlı dondurma) с добавки от смола от хиосско мастиково дърво. Замъкът Чешме (Çeşme Castle) е идеална отправна точка за опознаване на един от най-красивите кътчета на егейското крайбрежие на Турция.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море Отговори на често задавани въпроси за Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Замъкът Чешме е построен през 1508 г. по заповед на султан Баязид II (Bayezid II). Строителството е ръководено от султанския архитект на фона на заплахата от Венецианската република и Свещената лига. Османите се стремили да укрепят егейското крайбрежие и да защитят търговските пътища. Замъкът става част от веригата крайбрежни крепости, заедно с Бодрум, Карабурун и Сигаджик.
През юли 1770 г. точно пред стените на замъка се състоя прочутата Чесменска битка: руският Балтийски флот под командването на граф Алексей Орлов и адмирал Григорий Спиридов разгроми и изгори османския флот в залива. Тази битка се превърна в повратна точка в Руско-турската война от 1768–1774 г. В памет на победата в Санкт Петербург бяха построени Чесменският дворец и Чесменската църква. В музея на замъка се съхранява копие от флага на адмирал Спиридов, дарен през 2010 г.
Днес в стените на замъка Чешме се намира Археологическият музей на Чешме, открит през 1984 г. Експозицията заема няколко зали в бившите казарми. Първата зала е посветена на бронзовата епоха, втората – на антични находки от Еритрея (Erythrai) и Кис (Cyssus): мраморни статуи, керамика, монети. Третата зала обхваща византийския период. Особено внимание заслужава колекцията от подводни артефакти – амфори, котви и фрагменти от кораби, извадени от дъното на залива.
Замъкът Чешме е отворен всеки ден: от април до септември — от 8::30 до 18::00, а от октомври до март — до 17::00. Цената на входния билет е около 60–100 турски лири. Препоръчваме да проверите актуалните цени и работното време на официалните сайтове преди посещението, тъй като те могат да се променят в зависимост от сезона.
Да, така е. Стените на замъка са издигнати от дялан варовик, но в тях са вградени и повторно използвани антични и византийски камъни. Чешме е възникнала на мястото на античния пристанищен град Cyssus, а през Средновековието крайбрежието е било под контрола на Генуа. Отделни генуезски елементи са включени в по-късната османска постройка, което прави архитектурата на замъка многопластово историческо свидетелство.
Особено интересна е североизточната кула: от нея се разкрива панорамна гледка към залива Чешме и гръцкия остров Хиос (Chios), разположен само на 12 километра от брега. По стените са запазени зъбчати парапети, бойници за оръдия и мускети, както и останки от османски оръдия от XVI–XVIII век. Във вътрешния двор стои старо оръдие с герба на султан Сюлейман I, насочено към Хиос.
Всяка година през август в замъка Чешме се провежда Международният песенен фестивал „Çeşme Festival“ — традиция с повече от 50-годишна история. Освен това замъкът е един от символите на града и място за провеждане на културни събития. Ако планирате посещение през август, проверете програмата на фестивала предварително: по време на събитието достъпът до територията може да бъде ограничен или променен.
Да, на няколко десетки метра от замъка се намира „Кануни Султан Сюлейман Кервансарай“ — величественият османски каравансарай от XVI век. Днес той функционира като бутиков хотел, но във вътрешния двор с аркада и фонтан може да влезе всеки желаещ. Заедно замъкът и каравансарайът образуват историческия ансамбъл на набережната на Чешме. Също така наблизо се намират руините на античните градове Еритрея и Киса.
На стените на замъка са се запазили надраскани надписи от XVIII–XIX век на гръцки и италиански език. Според историците те са оставени от пленени моряци и търговци, държани в крепостта. Освен това главната порта е украсена с мраморна плоча с туграта — личния монограм — на султан Баязид II и датата на построяване.
Да, замъкът Чешме е подходящ за семейна разходка. Вътре има сенчести кътчета и малка градинка с пейки, където можете да си починете. От кулите децата могат да разгледат морската панорама и гръцкия остров Хиос — това е добро нагледно запознаване с историята. Трябва да се има предвид, че каменните стъпала и парапетите на места са хлъзгави, затова удобни затворени обувки са задължителни за всички членове на семейството.
Съчетайте посещението на замъка с разходка из стария град и разглеждане на каравансарая „Кануни Султан Сюлейман“. На 30 минути път с кола се намира полуостров Алачаты (Alaçatı) с възможности за уиндсърфинг и винарни. Плажовете Илиджа (Ilıca) и Чифтликкьой (Çiftlikköy) са на кратко разстояние. От местната кухня непременно опитайте кумру – сандвич с колбас, сирене и домати – и сакизли дондурма, сладолед с добавка от смола от хиосско дърво.
Снимането в Археологическия музей в Чешме е разрешено, но без светкавица — това е стандартно правило за повечето турски музеи, което позволява да се опазят експонатите. В откритите части на замъка, включително стените, кулите и вътрешния двор, може да се снима свободно. Панорамните гледки от североизточната кула към залива и Хиос са едни от най-фотогеничните места в града.
Ръководство за потребителя — Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море Ръководство за потребителя на Замъкът Чешме (Çeşme Castle) — османска крепост и музей на брега на Егейско море с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-добрите периоди за посещение на замъка Чешме са април–юни и септември–ноември. През пролетта и ранната есен температурите са приятни, има по-малко туристи и няма летни жеги до +35 °C. Ако искате да посетите фестивала в Чешме, планирайте посещението си за август, но бъдете подготвени за голямо натоварване на крайбрежната алея и паркингите. През зимата замъкът работи, но част от кафенетата и хотелите са затворени.
От летище „Аднан Мендерес“ (Измир) до Чешме са около 100 км — приблизително 1 час и 15 минути по магистрала O-32. С автобус: от автогара „Измир Отогар“ компаниите „Çeşme Seyahat“ и „Pamukkale“ извършват курсове на всеки 30–45 минути. От летището можете да стигнете с шатъл Havaş до автогарата в Чешме. Любителите на морето могат да пристигнат с ферибот от гръцкия остров Хиос — фериботът акостира на 200 метра от замъка. Ако пътувате с кола, имайте предвид, че през високия сезон паркингът до крепостта се запълва бързо.
Замъкът Чешме се намира точно на брега, в самия център на града — кулите му се виждат от всяка точка на крайбрежната улица. Билетната каса е разположена до главната северна порта, украсена с мраморна плоча с туграта на Баязид II. Цената на билета е около 60–100 турски лири; проверете актуалната цена на място. Замъкът е отворен всеки ден от 8::30, а през зимните месеци затваря с един час по-рано.
Започнете от парадните порти: разгледайте мраморната плоча с туграта и бронзовия паметник на Cezayirli Gazi Hasan Paşa пред входа. След това минете покрай стените към североизточната кула — оттук се разкрива най-красивата гледка към залива и остров Хиос. Обърнете внимание на бойниците, зъбчатите парапети и запазените старинни оръдия. Вземете вода и обуйте удобни обувки: каменните повърхности на места са хлъзгави.
Музеят заема няколко зали в бившите казарми. Препоръчителна последователност: започнете от залата на бронзовата епоха (находки от Лимантепе и Багларараси), преминете към античната зала с мраморни статуи и монети от Еритрея и Киса, а след това към византийската. Финалният акцент е колекцията от подводни артефакти: амфори, котви и фрагменти от кораби, извадени от дъното на залива. Снимането е разрешено без светкавица.
Във вътрешния двор са разположени мраморни саркофази, колони и старо османско оръдие с герба на Сюлейман I. Малката градинка с каменни пейки е чудесно място за почивка на сянка. Разгледайте внимателно зидарията на стените: тук можете да откриете повторно използвани антични и византийски камъни, а на някои участъци от стените – надраскани надписи от XVIII–XIX век на гръцки и италиански език.
Излезте от замъка и вървете няколко десетки метра до Kanuni Sultan Süleyman Kervansarayı — османски каравансарай от XVI век. Входът във вътрешния двор с аркада и фонтан е свободен. След това разгледайте набережната: тук има яхти и фериботи за Хиос, както и кафенета с изглед към морето. Ако времето ви позволява — стигнете до Алачаты (30 минути) или прекарайте вечерта на плажа Илиджа.