Гьок медресе — „Небесното медресе“ с тюркоазени минарети в Сивас

Името говори само за себе си: Гьок медресе (тур. Gökmedrese — „Небесното медресе“ или „Синьото медресе“) е получило името си заради бирюзовите плочки, с които някога е било облицовано. Днес плочките са избледнели, но двата двадесет и пет метрови минарета от двете страни на монументалния портал все още се извисяват в анатолийското небе, задавайки тона на целия исторически център на Сивас. Гьок медресе, известно също като Медресе Сахибие, е построено през 1271 г. по поръчка на Сахиб Ати Фахреддин Али — везир и фактически управител на Конийския селджукски султанат. Това е един от най-големите и внушителни паметници на селджукската архитектура в Анатолия и, подобно на съседните медресета Буруджие и Чифте Минарели, претендира за място в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

История и произход на Гьок медресе

1271 г., Сивас. Селджукският султанат на Кония се разпада под натиска на монголите, но в градовете все още се строи. Главният поръчител на новите сгради в Анадола става Сахиб Ата Фахреддин Али — човекът, който дълго време управлява султаната редом с могъщия везир Перване, а след смъртта му през 1277 г. концентрира в ръцете си фактическата власт. Сахиб Ата е бил покровител на архитектурата, меценат и строител: на негово име са кръстени няколко медресета, джамии и ханове из цяла Анадола. Медресето Гьок е най-грандиозното от тях.

Автор на проекта е архитектът, известен като Калоян от Кония — неговият подпис е запазен върху страничните капители на колоните на портала. Името „Калоян“ (на гръцки „Добрият Йоан“) сочи към възможен арменски или кападокийски гръцки произход на майстора — типична ситуация за селджукската архитектура, където трудът и талантът на майстори от различни етноси и вероизповедания се обединяват под единното покровителство на мюсюлманската елита.

На портала на медресето е изсечен арабски надпис: „Построено по време на управлението на великия султан, най-великия от царете, помощник на мира и вярата Кейхусрев, син на Килич-Арслан. Нека Аллах укрепи неговата власт“. Годината е 1271. Надписът датира паметника и посочва официалния сюзерен, при когото е издигнат: султан Гияседдин Кейхусрев III.

Медресето е било използвано по предназначение – като учебно заведение – чак до 1926 г., когато в Турската република е била премахната традиционната система на медресетата. След дълги години на запустение през 1823 г. сградата е претърпяла реставрация. Първоначално това е било двуетажна сграда с хамам и столова за 30 души; днес са запазени само 13 помещения на долния етаж — мезонинът е изгубен.

Имуществото на медресето е впечатлявало с мащаба си: според учредителния документ, издръжката му се е осигурявала от приходите от 85 пазара, девет села, две ферми и други източници. Това показва, че Гьок медресе не е било обикновена учебна сграда, а голям икономически и духовен институт. През 2014 г. то, заедно с другите медресета в Сивас, е предложено за включване в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

Архитектура и какво да се види

Медресето Гьок е монументална постройка. Ширината на сградата е 31,25 метра. Вътрешният двор е с размери 24,25 на 14,40 метра. Два минарета с височина по 25 метра фланкират главния портал, създавайки вертикален акцент, видим от голямо разстояние.

Главният портал

Порталът е основната художествена ценност на Гьок медресе. Той е пренаситен с резби и надписи в най-добрите традиции на селджукското „stone carving“ и в същото време е хармоничен: мукарнаси над входната арка, дантелени арабески по страничните плоскости, сталактитни ниши. Капителите на пилоните от двете страни на портала носят подписа на архитекта – рядко явление за средновековното анатолийско архитектурно изкуство. Именно върху тези капители е изсечено името „Калоян от Кония“.

Два минарета

Два минарета, всеки с височина 25 метра — доминанта на целия ансамбъл. Те са украсени с мозайки (историческите бирюзови, дали името на медресето) и резбован орнамент. Днес част от фаянсовата облицовка е изгубена, но формата и пропорциите са запазени. Минаретите завършват с куполи с традиционни селджукски детайли.

Вътрешен двор и помещения

Зад портала се разкрива двор, обграден с аркади. От двора излизат две основни крила: едното води към джамията (молитвената зала), а другото – към учебните аудитории. Запазените 13 стаи на първия етаж дават представа за оригиналното пространство. Трябва да се отбележи, че за разлика от съседния медресе Буруджие, тук няма богато украсена с мозайка гробница, но архитектурната монументалност компенсира това напълно.

Сравнение с други медресета в Сивас

Медресе Гьок е част от културен клъстер: в близост се намират Чифте Минарели Медресе (Медресе с две минарети, от 1271 г.) и Шифайе Медресе (медресе-болница, 1217 г.). И трите са разположени в близост до градския площад Кент Мейдани и лесно могат да бъдат обиколени пеша за един ден. За пълно сравнение: порталът на Чифте Минарели е по-богат на декора, а този на Буруджие е по-строг и симетричен. Гьок медресе заема междинно място — грандиозен мащаб с изтънчена, но не „претрупана“ украса.

Интересни факти и легенди

• Архитект Калоян от Кония е една от малкото личности, за които има документирани сведения сред строителите на селджукска Анатолия. Подписът му върху капителите на портала позволява да се свърже с него този паметник; възможното гръцко-арменско произход на майстора говори за културното многообразие на анатолийските занаятчийски традиции от тази епоха.
• Вакуфното стопанство на Гьок медресе включваше 85 пазара и 9 села. Това е огромна икономическа база, сравнима с ресурсите на цяла провинция. Тя осигуряваше заплатите на персонала, поддръжката на сградата и, вероятно, храната на студентите.
• Наименованието „Гьок медресе“ се превежда по два начина: „Небесно“ – в смисъла на възвишено, духовно – и „Синьо“ – по цвета на бирюзовите плочки. На турски „gök“ означава както „небе“, така и „синьо“.
• Гьок медресе е функционирало като учебно заведение от 1271 до 1926 г. — тоест повече от шестстотин години без прекъсване. Дори в периоди на нестабилност то е продължавало да изпълнява образователна функция.
• Заедно с медресе „Буруджие“ и „Чифте Минарели“ през 2014 г. е подадена кандидатура пред ЮНЕСКО като единен исторически и културен квартал на Сивас. Потенциален обект на Световното наследство — което подчертава общозначимостта на целия ансамбъл.

Как да стигнете

Медресе Гьок се намира в центъра на Сивас, на градския площад, в близост до други исторически медресета. Най-близкият летище е Сивас Нури Демираг (VAS), което приема полети от Истанбул и Анкара. Продължителността на полета от Истанбул е около 1 час и 20 минути. От летището до центъра – с такси или градски автобус (15–20 минути).

От Анкара с влак TCDD около 5–6 часа. Автобуси (Metro, Kamil Koç) пътуват от Анкара и Истанбул ежедневно. В Сивас медресето се намира в историческия център; и трите паметника на Kent Meydanı са на пешеходно разстояние. Входът обикновено е безплатен (уточнявайте на място).

Съвети за пътуващите

Отделете половин ден за историческия център на Сивас: медресе „Гьок“, медресе „Буруджие“, „Чифте Минарели“ и джамията „Улу Джами“ от XII век – всичко това в радиус от 500 метра. Най-доброто време за снимки на портала е сутринта, когато слънцето грее от изток и подчертава релефа на мукарнасите. Вечерното осветление е по-меко, но губи яснотата на детайлите.

Най-наситен период за посещение на Сивас е края на август, когато в града се провежда Фестивал на културата и изкуството. Медресетата се осветяват, а в дворовете се организират концерти и изложби. През останалото време градът е тих и непретенциозен — именно това прави разходката из историческия квартал приятна: няма тълпи от туристи. Комбинирайте пътуването с Дивриги (джамията Улу Джами с портала на ЮНЕСКО, 120 км на изток) – двата обекта се съчетават в наситен двудневен маршрут „Селджукска Централна Анадола“. Именно монументалността на портала и историята на изтъкнатия везир-строител правят Гьок медресе ключова спирка за всеки, който изучава архитектурата на средновековна Анатолия.