Аджемхейюк — забравената столица от бронзовата епоха в сърцето на Анадола
Представете си хълм сред безкрайната анатолийска равнина, който крие под себе си четири хиляди години история, царски дворец с петдесет стаи и глинени печати, маркирани с имената на владетелите на Мари, Асирия и Кархемиш. Това е Аджемхейюк — археологически паметник край село Ешилова в провинция Аксарай, разположен на югоизточния край на езерото Туз Гьолю. Много турски и чуждестранни асириолози смятат, че именно под този курган е погребана легендарната Пурушханда – най-богатият търговски център от бронзовата епоха, известен от клинописните текстове. Аджемхейюк никога не попада в пощенските картички на Турция, но за любителите на древността този прашен курган с височина двадесет метра е по-важен от много от популярните руини.
История и произход на Аджемхейюк
Животът на този хълм започва в епохата на ранната бронзова епоха, около 2700 г. пр.н.е. Археолозите разграничават тук дванадесет стратиграфски слоя от ранната бронзова епоха (нива XII–IV), обхващащи периода от 2700 до 2000 г. пр.н.е. Още тогава селището не е било обикновено село, а възел на анатолийската търговска мрежа, която свързвала Троя и Кикладските острови на запад с Месопотамия на изток.
Най-блестящата епоха настъпила през Средната бронзова епоха — приблизително през 1950–1750 г. пр.н.е., в така наречения период на асирийските търговски колонии. Асирийските търговци от Ашур създавали из цяла Анадола търговски селища „карум“, прилепени към градските държави. Аджемхейюк е бил един от най-големите такива центрове: горният град на хълма с размери 700 на 600 метра е бил допълнен от обширен долен град, част от който днес е скрита под съвременното село Ешилова. По размери долният град не е отстъпвал на горния — това е била истинска метрополия от II хилядолетие преди нашата ера.
Разцветът завършил с катастрофа. Слой III, съответстващ на върха на благоденствието, бил унищожен от силен пожар, причината за който археолозите не успели да установят. След това животът на хълма за дълго време е престанал; едва през елинистичната и римската епохи тук отново са се появили жилища, но Аджемхейюк вече не е възвърнал предишното си значение. Систематичните разкопки започнаха през 1962 г. под ръководството на професор Нимет Озгюч от Университета в Анкара и продължиха до 1988 г.; от 1989 г. щафетата пое Алие Озтан. Находките са разпределени между музеите в Аксарай и Нигде.
Архитектура и какво да се види
Веднага ще ви предупредим: Аджемхейюк не е Ефес с възстановена библиотека и не е Гьобекли-тепе със стъклен павилион. Тук няма входни билети, каси и аудиогид, а охранителят в най-добрия случай дремне на сянка. Посетителят вижда точно това, което са разкопали археолозите: земни разрези, основи от огромни камъни и прочутата „жълта скала“ Сарикая, издигаща се на двадесет метра над равнината благодарение на блестящите на слънцето глинени тухли.
Дворецът Сарикая – сърцето на Аджемхейюк
Главният обект е дворецът Сарикая, издигнат върху цитаделата в началото на Средната бронзова епоха IIA. Западната част на сградата е напълно изгубена поради късни преустройства и съвременна дейност, но запазените стени с дебелина от 1,5 до 2 метра на места се издигат на 3,8 метра. Според оценките на изследователите дворецът е наброявал около петдесет стаи. От три страни — северна, източна и западна — той е бил обграден от портик върху мраморни основи и дървени колони. Първият етаж е служил за складове: във всяка стая са открити глинени були с отпечатъци на печати. Помещенията на високопоставените чиновници се намирали, по аналогия със съседния Кюлтепе, на горния етаж.
Дворецът Хатиплер — вторият царски комплекс
Освен Сарикая, на хълма е разкопан втори дворец — Хатиплер-сараи, с още по-впечатляващ брой помещения: 76 стаи. И двете сгради са построени по сходна схема: масивни каменни основи с ширина около четири метра, сурови стени с дебелина пол метър и половина, два етажа. Дендрохронологичният анализ показа, че за покривите са използвани ливански кедър, хвойна и черна бор, отсечени между 1829 и 1753 г. пр.н.е. През 2016 г. радиокарбоновият и дендрологичният анализ на дървесината уточни датата на основното строителство на Сарикай: дървените трупи са отсечени между 1793 и 1784 г. пр.н.е. Това е най-ценната отправна точка за цялата хронология на бронзовата епоха в Мала Азия.
Були, печати и дипломация
Истинското съкровище на Аджемхейюк не са камъните, а глинените булли с отпечатъци на печати. В руините на Сарикая са открити печатите на Дугеду, дъщеря на царя на Мари Яхдун-Лима (около 1820–1796 г. пр.н.е.), на асирийския цар Шамши-Адад I (1808–1776 г. пр.н.е.) и на царя на Кархемиш Аплаханда (1786–1766 г. пр.н.е.). Шестнадесет отпечатъка от два цилиндрични печата на Аплаханда превръщат двореца в своеобразен „дипломатически архив“ от късната бронзова епоха. Надписът върху една от печатните плочки на Шамши-Адад гласи: „Šamši-Adad, назначен от бога Енлил“. През 2012–2013 г. в служебна постройка вътре в двореца бяха открити две староасирийски клинописни плочки, датирани приблизително към 1700 г. пр.н.е. — това беше важен сигнал, че архивите тук все още очакват изследователите.
Ранната бронзова епоха и „сирийските бутилки“
На южния склон на хълма археолозите разкриха последователност от ранната бронзова епоха: каменни основи, глинени стени, утъпкани землени подове. Това е било селско селище, но вече тогава свързано с далечни земи. От слой XI произхожда изящен съд във формата на „сирийска бутилка“ — тип, разпространен в Сирия и Месопотамия от средата на III хилядолетие пр.н.е. Такива бутилки са се използвали за ароматни масла и тамян и обикновено се срещат в погребални контексти. Находката в Аджемхейюк доказва, че Централна Анадола е била включена в средиземноморската търговия много преди пристигането на асирийците.
Прат-айвори — слонова кост в Ню Йорк
Отделна история е свързана с „Прат-айвори“ — колекция от резбовани изделия от слонова кост от II хилядолетие пр.н.е., предадена на нюйоркския Музей „Метрополитън“ от колекционера Джордж Д. Прат между 1932 и 1937 г. Изследователката Елизабет Симпсън възстанови от тях разкошен трон от злато и слонова кост. През 60-те години в Сарикая бяха открити стилистично идентични фрагменти, включително крило, което буквално съвпадаше със сокола от колекцията на Прат. Станало ясно: предметите произхождат от ограбения в началото на XX век дворец Аджемхейюк, а зад тях се простира следа от нелегална търговия с антики. Днес тези предмети се наричат именно така — „Acemhöyük ivories“.
Интересни факти и легенди
- Много асириолози идентифицират Аджемхейюк с града Пурушханда (Purušḫattum), известен от клинописните текстове като един от най-богатите търговски центрове в Анадола. В хетската традиция именно при Пурушханда акадският цар Саргон разби коалицията от анатолийски владетели — история, разказана в текста „Цар на битката“.
- Наименованието „Сарикая“ означава на турски „жълта скала“: хълмът наистина има жълт оттенък благодарение на суровите тухли от местна глина, избледняващи на слънце.
- Булите на Дугеду, дъщеря на Яхдун-Лима от Мари, са изключително рядко свидетелство за това, че царските дъщери от онова време са участвали активно в международната търговия и дипломатическата кореспонденция.
- Изследователите считат „сирийските бутилки“ от Аджемхейюк за далечни предци на елинистичните унгуентарии – онези флакони за благовония, които по-късно се срещат в гръцките и римските погребения.
- През 2016 г. именно дървените трупи от двореца Сарикая позволиха окончателно да се отхвърли „високата“ хронология на бронзовата епоха: сега преобладаващото мнозинство от учените приема средната или ниската хронология, и това е заслуга на анатолийския хълм край Ешилова.
Как да стигнете
Аджемхейюк се намира на 18 километра северозападно от град Аксарай, близо до село Ешилова, в плодородната равнина на река Улуърмак, която се спуска от вулкана Мелендиз. Най-удобното летище е Невшехир Капдокя (NAV), откъдето до Аксарай са около 90 километра и час и половина с кола; малко по-далеч се намират летищата в Кайсери (ASR) и Коня (KYA). Ако пристигате в Истанбул, можете да се качите на нощен автобус на компаниите Metro Turizm или Kamil Koç до Аксарай: пътуването отнема около 10 часа и е значително по-евтино от вътрешните полети. Ако вече пътувате из Кападокия, има смисъл да съчетаете посещението на Аджемхейюк с преместването от Гьореме до Коня: отклонението ще отнеме само около час, а по пътя ще видите прочутото солено езеро Туз Гьолю.
От Аксарай до Ешилова има редки долмуши от автогарата (otogar), но е по-удобно да вземете такси или наета кола — пътят ще отнеме около 20 минути по равнината покрай езерото Туз Гьолю. За обратния трансфер с такси е по-добре да поръчате предварително или да се договорите с шофьора да ви изчака: не е лесно да хванете кола на стоп край селото. Навигатора не трябва да настройвате на „Acemhöyük“, а на селото „Yeşilova, Aksaray“: самият курган се намира непосредствено южно от жилищната застройка, а за ориентир служи характерният жълт склон. Няма паркинг в обичайния смисъл — колата се оставя на неасфалтирана площадка пред селското гробище, след което за няколко минути се изкачвате пеша до разкопките.
Съвети за пътешественика
Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври). Централна Анатолия през лятото се превръща в разпалена степ: през деня температурата лесно надхвърля 35 градуса, а на голия хълм няма никаква сянка. През зимата Аксарай е обдухан от студен вятър, често вали сняг, а пътеките към разкопките се превръщат в кална каша. Идеално е да пристигнете сутрин, преди десет часа, когато светлината меко осветява жълтите тухли на Сарикая – за фотографите това е по-важно, отколкото може да изглежда на пръв поглед.
Какво да вземете със себе си: удобни обувки с дебела подметка (под краката постоянно има камъни и счупени съдове), шапка, вода, слънцезащитен крем, а през хладния сезон – ветровка: от езерото Туз Гьолю често духа остър вятър. Храната е по-добре да се купи предварително в Аксарай: в Ешилово има само малък магазин за хранителни стоки, а най-близките пълноценни ресторанти са в района на централния площад на Аксарай, където се сервират регионални манти и „тандир-кебап“ в глинена пещ. Обязателно планирайте посещение в Археологическия музей на Аксарай – именно там е изложена значителна част от находките от Аджемхейюк, включително удивителни були и фрагменти от слонова кост; част от артефактите, включително елементи от резбована мебел, се съхраняват също в Археологическия музей в Нигде. Без посещение на музея впечатлението от самия хълм ще бъде непълно: на място ще видите „костите“ на паметника, а в музея – неговата „плът“.
За рускоговорящия пътешественик е добре да има предвид: тук практически няма указатели, нито информационни табели на английски, да не говорим за руски. Изтеглете офлайн страницата на Wikipedia и картата предварително. Удобно е да комбинирате Аджемхейюк с подземния град Деринкую (на около 70 километра), манастирския комплекс Ихлара (на около 50 километра) и самата Кападокия – така ще получите пълноценен двудневен маршрут из Централна Анадола. И още: уважавайте мястото. Курган редовно страда от „черни копачи“, затова е забранено да се пипат каквито и да било метални предмети, намиращи се на повърхността — за тях трябва да се съобщи на пазача или в музея в Аксарай. Аджемхейюк е рядко срещано в Турция преживяване на жива, неподготвена за туристи археология, и именно в това се състои истинската му ценност.