Стратоникея: „градът на гладиаторите“ в карийските хълмове
В долината между Ятаган и Милас, близо до съвременното село Ескихисар в провинция Мугла, се намират обширните руини на Стратоникея (тур. Stratonikeia) — един от най-мащабните и най-малко посещавани от туристи антични градове в Кария. Това е уникален паметник: античен полис, средновековно селище, османско село и изоставено миньорско селище от XX век съществуват тук буквално на едно и също място. Стратоникея често наричат „градът на гладиаторите“ — благодарение на огромния брой намерени надгробни паметници с изображения на бойци от арената.
История и произход на Стратоницеа
Градът е основан от селевкидския цар Антиох I Сотер (управлявал 281–261 г. пр.н.е.) и е кръстен в чест на съпругата му — царица Стратонике. Селището възниква на мястото на по-древния карийски град Идрия (или Хрисаорис) и веднага се превръща в център на така наречената Хрисаорска лига — съюз на карийските градове.
През елинистическата епоха Стратоникея преминава от ръцете на Селевкидите към Родос и Аталидите от Пергамон, а през 129 г. пр.н.е. заедно с провинция Азия става част от Римската република. През 40 г. пр.н.е. градът издържал обсадата на парфяните, подкрепящи Лабиен; за това император Август наградил Стратоницея с почетни привилегии. При Адриан градът получил почетното име Хадрианополис, въпреки че в обичайния език се запазило старото име.
През 365 г. сл. Хр. силно земетресение разруши значителна част от сградите. На руините бе издигната малка византийска църква, която функционираше до VII век; след това мястото се превърна в гробище. През селджукската и османската епохи тук възникна село Ескихисар („старата крепост“), което съществуваше до края на XX век. Жителите му бяха преселени поради разработването на въглищна мина от съседната ТЕЦ Ятаган; част от некропола Стратоницеа беше унищожена от мината.
От 2015 г. Стратоницеа е включена в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО като уникален пример за многослойно селище — карийско, римско, византийско, селджукско, османско и съвременно.
Архитектура и забележителности
Северната порта и улицата с колонада
Парадният вход в града е бил северната порта с прилежащия към нея нимфей (фонтан). От портата започва павирана улица с два реда колони, водеща към центъра на античния град. Днес по нея е удобно да се ориентирате.
Булевтерий
Един от най-добре запазените булевтерии в древна Кария. Правоъгълната сграда на съвета с каменни пейки побирала няколкостотин души. На вътрешните стени са издълбани текстове на надписи, сред които – фрагменти от едикта на Диоклетиан за цените от 301 г., регулиращ стойността на стоките и услугите в цялата Римска империя.
Гимназиум
Огромният гимнасий с размери 105 на 267 метра е един от най-големите в Мала Азия. Запазени са основите, фрагменти от колонадите и посветителни надписи. Археолозите продължават разкопките на този комплекс.
Театър
Елинистическият театър на склона на хълма е побирал около 10–12 хиляди зрители. Кавеята е добре запазена, виждат се проходите и част от скената. От театъра се разкрива панорама към останалата част от града и долината.
Бани и агора
На територията се виждат останки от римски бани, обществена агора с прилежащи колонади, фрагменти от храмове. Особено интересни са селските къщи от османския период с изрязани дървени елементи, разположени точно сред античните руини — нагледна демонстрация на многослойността на мястото.
Интересни факти и легенди
- Стратоникея е получила името си в чест на Стратоника – съпругата на Антиох I, която преди това е била съпруга на баща му Селевк I. Историята на брака им се превърна в класически античен сюжет за страст, на която дори царът не е могъл да устои.
- В булевтерията на Стратониция е запазена една от най-пълните копия на едикта на Диоклециан за максималните цени — безценен източник за икономиката на късната Римска империя.
- В околността са открити над 30 надгробни паметници с изображения на гладиатори, което е необичайно много за такъв град. Възможно е в Стратоникея да е съществувала школа за гладиатори или да са се провеждали редовни игри в местния амфитеатър.
- Село Ескихисар е просъществувало сред античните руини почти хиляда години; последните му жители са били преселени едва през 80-те години на XX век. Османските къщи са се запазили и днес са включени в туристическия маршрут.
- Част от некропола Стратоницеа е била унищожена при разширяването на въглищната мина Ятаган; това е един от най-трагичните епизоди на взаимодействието между културното наследство и индустрията в Турция през XX век.
Как да стигнете
Стратоницеа се намира до село Ескихисар, на около 1 км от магистрала D330 между Ятаган и Милас, провинция Мугла. GPS координати: 37°18′47″N 28°03′51″E. Най-близкият летище е Бодрум (BJV, Милас-Бодрум), на около 60 км. Алтернатива е Даламан (DLM), на около 130 км.
С кола от Бодрум или Мармарис пътуването по магистрала D330 отнема около час. От Ятаган има местни долмуши до Ескихисар; пътуването отнема 10–15 минути. Указателните табели по магистралата са ясни — „Stratonikeia Antik Kenti“.
Удобно е да съчетаете посещението с това на Лагина – светилището на Геката, главната богиня на Стратоникея (на около 8 км на север), както и с градовете Миласа (Милас) и Лабраунда на запад.
Съвети за пътешественика
Най-добрите сезони са март–май и октомври–ноември. През лятото в Карийската долина е горещо и прашно (близостта до въглищната мина се усеща при ветровито време). През зимата паметникът е отворен, но са възможни дъждове.
Отделете минимум 2–3 часа: територията е голяма, разстоянията между зоните са значителни. Носете затворени обувки с твърда подметка. Вземете вода със себе си – в самия паметник няма бюфети, най-близките са в Ескихисар и Ятаган.
Започнете маршрута от северната порта и вървете по улицата с колонадата към булевтериума, след това към гимназиума и театъра. На връщане отбийте се до османските къщи – те създават ефектен контрапункт на античната част.
Стратоницеа — място за тези, които обичат археологията без тълпи. Тук почти винаги е тихо, може да разглеждате дълго надписите и да си мислите как един и същи квадратен метър земя е преживял десетки различни епохи. Вземете бележник: върху блоковете се срещат впечатляващи гръцки надписи, които не са снимани навсякъде.