Джамията Мелике-хатун — новият силует на старата Анкара
Представете си: стоите в квартал Улус — най-старият район на турската столица, там, където някога е бил центърът на Византион, след това на Ангора, а след това на младата републиканска Анкара. Над познатия градски шум се издигат четири минарета, всеки с височина 72 метра. Купол с диаметър 27 метра се извисява на височина 47 метра — и целият този ансамбъл отвори врати за вярващите съвсем наскоро: на 27 септември 2017 г. Джамията Мелике-хатун — най-грандиозната религиозна постройка в Анкара на нашето време, с капацитет за 7 000 вярващи. Кръстена в чест на влиятелна жена от XIV век, покровителка на религиозния и обществения живот на града, джамията Мелике-хатун съчетава в себе си селджукски, османски и съвременни архитектурни мотиви – и вече се превърна в нов символ на столицата, около който кипят дискусии за миналото и бъдещето на Анкара.
История и произход на джамията Мелике-хатун
Името, което носи джамията, принадлежи на реална историческа фигура – Мелике Хатун, заможната и влиятелна жителка на Анкара от XIV век. Според версията на професор Хюсеин Чинар от университета „Йълдъръм Беязит“, тя най-вероятно е била дъщеря на Кайкубад III — последния от султаните на анатолийските селджуци (управлявал през 1298–1302 г.). Няма точни документални доказателства за това, но нейното реално влияние върху живота на града е потвърдено: Мелике Хатун е поръчала изграждането на многобройни обществени сгради в Анкара и е подкрепяла суфийския мислител и поет Хаджи Байрам-и Вели, чието духовно наследство и до днес е дълбоко вкоренено в религиозната култура на тези места. Тя не трябва да се бърка с по-известната Мелике Мама Хатун, споменавана в други източници.
Строителството на съвременната джамия продължи четири години и приключи през 2017 г. Проектът е разработен от архитекта Хилми Шеналп. Откриването на джамията се състоя на 27 септември 2017 г. и премина с участието на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. В речта си Ердоган заяви, че джамията ще се превърне в символ за Анкара. Той засегна и темата за историята: според него, по време на еднопартийния период на Турската република са били правени опити да се лиши Анкара от нейната първоначална идентичност, включително чрез ограничаване на строителството на религиозни обекти. Тези думи веднага предизвикаха спорове: част от експертите и журналистите оцениха изграждането на джамията като „неоосманска стъпка, насочена срещу републиканското градско проектиране“. Дискусията продължава и до днес, което прави джамията „Мелике-хатун“ не просто архитектурен обект, а и своеобразен барометър на турския обществено-политически живот.
Джамията се намира в старата част на Анкара, в квартал, който местните наричат Хергеле Мейдани, на изток от булевард Ататюрк и парк Генчлик Парки – най-големият градски парк в столицата. Изборът на мястото не е случаен: Улус е историческото ядро на Анкара, а изграждането на мащабно религиозно съоръжение тук носи ясно символично послание.
Архитектура и забележителности
Джамията Мелике-хатун е един от най-мащабните религиозни обекти в съвременна Анкара. Архитектурният й език е умишлено еклектичен: Хилми Шеналп съчетава в проекта османски, селджукски и съвременни мотиви.
Силует: четири минарета и главен купол
Четирите минарета, всеки с височина 72 метра, с по три шерефе (балкони-галерии за муеджина) на всеки, са разположени по ъглите на основата и създават мощна вертикална доминанта. Главният купол с диаметър 27 метра достига максимална височина 47 метра. На върха на купола е поставен алем — метален накрайник — с височина 20 сантиметра. Схемата с четирите минарета напомня за най-големите султански джамии в Истанбул: Синята джамия (Sultan Ahmed Camii) и джамията Süleymaniye — и веднага задава мащаба на претенциите на сградата.
Надписи над входовете и декорация
Над входните портали са разположени декоративни надписи, изработени с използване на златно фолио, кости, перламутър и слонова кост — техника, която се връща към селджукската и ранноосманската традиция за резбовано оформление на порталите. Тези ръчно изработени детайли контрастират рязко с монументалния мащаб на сградата и създават усещане за внимателно премерен баланс между тържественост и финес на изпълнението.
Молитвена зала за 7 000 души
Площта на парцела на джамията е 3 600 квадратни метра. Молитвената зала е проектирана за 7 000 вярващи едновременно. Това прави джамията Мелике-хатун една от най-просторните джамии в Анкара. Пространството под купола е проектирано в традиция, която се връща към принципите на джамиите на Синан: единен центричен обем с висок барабан, осигуряващ добра акустика и усещане за възвишено пространство.
Контекст и външен вид
Откъм парка „Генчлик“ и булевард „Ататюрк“ джамията се разкрива в цялата си величественост. Градският парк и широкият булевард дават рядката възможност да се види сградата в цялост — без жилищни сгради на преден план. Това е най-доброто място за снимки. Рано сутрин или при залез слънце кулите на минаретите блестят особено ефектно на фона на небето.
Интересни факти и легенди
- Джамията е кръстена на жена от XIV век — предполагаемата дъщеря на последния селджукски султан на Анадола, покровителка на суфийското движение и общественото строителство в Анкара.
- Строителството е продължило четири години, а откриването на 27 септември 2017 г. се състоя в присъствието на президента на страната и беше съпроводено от остри политически дискусии за ролята на исляма в градското пространство на столицата.
- Четирите минарета с височина 72 метра правят джамията една от най-високите религиозни сгради в Анкара — тя се вижда от много точки в историческия център.
- Над входните портали има декоративни надписи, изработени със златен лист, перламутър, кости и слонова кост: рядък пример за възраждане на средновековни техники за декорация в съвременното строителство.
- Джамията се намира до Gençlik Parkı – най-големия градски парк в Анкара, което създава необичаен контраст: светският парк за отдих и монументалната джамия стоят буквално от другата страна на улицата.
Как да стигнете
Джамията Мелике-хатун се намира в квартал Улус, в стария център на Анкара, на изток от булевард Ататюрк и парк „Генчлик“. Най-близката метростанция е „Улус“ (линия М1), разстоянието пеша от станцията до джамията е около 10 минути. От „Къзълай“ до „Улус“ с метрото се стига за 5–7 минути.
От летище Ankara Esenboğa (ESB) можете да стигнете с автобус Havaş до спирката в центъра (Kızılay или ASTI), след което да прехвърлите на метрото до Ulus. Пътуването с такси от летището отнема около 40–50 минути в зависимост от трафика. С автобус: многобройните маршрути на EGO свързват Улус с другите райони на града. За тези, които пътуват с влака Hızlı Tren от Истанбул или Ескишехир, крайната гара Анкара се намира на няколко спирки с метрото от Улус.
Съвети за пътуващите
Джамията е отворена всеки ден, входът е свободен. Спазвайте правилата: събуйте обувките си на входа, жените трябва да носят шал и скромно облекло, покриващо раменете и коленете. В петък по обяд (джума) джамията е препълнена — по-добре е да дойдете в друго време, ако целта ви е спокойно разглеждане.
Съчетайте посещението с разходка из Gençlik Parkı: паркът се намира буквално отсреща. Оттам се виждат добре и четирите минарета – отлична точка за панорамна снимка. Наблизо се намират също така Ankara Citadel (крепостта на Анкара), етнографският музей и Hacı Bayram Camii – джамия, свързана с духовния покровител на самата Мелике Хатун. За един ден в Улус можете да обхванете наведнъж няколко исторически периода: римски, селджукски и републикански.
Най-доброто време за посещение е сутринта в делничните дни или по време на празничните намази (Рамадан, Курбан-байрам) — когато атмосферата е особено тържествена. За фотография идеален е залезът: минаретите се оцветяват в златно, а куполът светва на фона на тъмносиньото небе. Джамията Мелике Хатун — място, което не може да се пропусне, когато се идва в Анкара: тук историята на XIV век се среща с архитектурата на XXI-ви, а религията — с политиката.