Дупница — подземното чудо на Странджа и единствената пещера за посещения в Източна Фракия

Дупница (тур. Dupnisa Mağarası, болг. Дупница) — една от най-удивителните природни забележителности в северозападна Турция, скрита в гъстите гори на планинския масив Странджа, в непосредствена близост до границата с България. Тази карстова система в провинция Къркларели се състои от три свързани помежду си пещери на две нива и се простира на обща дължина от 3 200 метра. Наименованието Дупница идва от българския език и произлиза от думата „дупка“ — „отвор“, „дупка“. Пещерата е отворена за посетители от 2003 г. и днес е единствената оборудвана шоу-пещера в цяла Източна Фракия. Тук на пътешественика го очаква рядко съчетание от геология на възраст 180 милиона години, подземни реки, масивни сталактити и колонии от прилепи от единадесет вида.

История и произход на Дупница

Геоложката история на пещерата се простира в дълбините на времето, за което човечеството може да съди само по слоевете скала. Системата Дупница се е формирала в резултат на ерозията на мраморните пластове през тоарския период на ранната юрска епоха — преди около 180 милиона години. Водата, която в продължение на милиони години се е просмуквала през пукнатините в мрамора на Странджа, е разтваряла скалата и постепенно е издълбала сложен триетажен лабиринт от зали, галерии и подземни реки. Именно тогава са се зародили бъдещите масивни капелни образувания: сталактити, сталагмити, сталагнати, стенни драперии и прочутите боксворки – ажурни кристални структури по таваните на долните зали.

Човешката история в близост до пещерата е много по-кратка, но не по-малко интересна. През 1913 г. българският учен-етнограф Любомир Милетич отбелязва в записките си съществуването наблизо на българско селце (чифлик) под името Дунница, състоящо се от петнадесет–двадесет двора. Селището се е намирало точно южно от днешната турско-българска граница, в непосредствена близост до входа на пещерата. След Втората балканска война през 1913 г. жителите на това село са преселени в България и селището е изоставено. Оттогава гората около Дупница отново е станала безлюдна, а самата пещера в продължение на дълги десетилетия е оставала обект на интерес само за пастири и редки изследователи-спелеолози.

Научното проучване на пещерата започна в средата на XX век, но наистина подробното картографиране на залите ѝ и измерванията на биотата бяха проведени едва през 90-те години. През 2001 г. беше проведено мащабно преброяване на прилепите: учените преброиха в залите на „Дупница“ около 30 000 прилепа от осем вида. Към момента на отварянето на пещерата за туристи през 2003 г. — според други данни през 2005 г. — популацията е нараснала приблизително до 60 000 екземпляра от единадесет вида, което превърна Къз-Магара в едно от най-големите убежища за прилепи на целия Балкански полуостров.

Архитектура и забележителности

Въпреки първото впечатление от името, Дупница не е една пещера, а цяла подземна мрежа от три взаимосвързани кухини, разположени на две нива с денивелация от около 60 метра. За посетителите са оборудвани само два от трите входа и около 450 метра път, но дори този кратък маршрут е достатъчен, за да усетите мащаба на геоложката работа на времето.

Сулу Магара — „Мократа“ пещера

Главният туристически вход води към Сулу Магара („Мократа пещера“) — долното ниво на системата, разположено на 345 метра над морското равнище. Общата дължина на тази пещера е 1 977 метра, от които хиляда метра са запълнени с вода. По дъното ѝ текат подземни потоци и се разстилат тъмни езера с драперии и боксворки, надвиснали над огледалната повърхност. За туристите са отворени първите 250 метра, оборудвани с равна каменна пътека и метални парапети. Шумът от падащите капки, отразеното ехо от стъпките и внезапните студени течения създават ефект на потапяне в напълно различен свят — онзи, в който водата векове наред гради своя собствена архитектура. Преминаването отвъд отворения участък е разрешено само на опитни спелеолози с изследователски цели: след 250-метровата отметка започва истинска подземна река със сложни сифони и нестабилни глинени свлачища, където на непосветените няма какво да правят.

Куру Магара — „Сухата“ пещера

В края на демонстрационния маршрут в Сулу Магара стълбище води нагоре — към Куру Магара, „Сухата пещера“. Двата й ръкава се простират на 456 и 363 метра; за туристите са отворени първите 200 метра. Тук капещите образувания достигат колосални размери — сталактитите се сливат със сталагмитите в мощни колони, а стените са покрити с каменни „завеси“ с дебелина от десетки сантиметри. Именно от Куру Магара започва изворът, който след това захранва река Резве (Резовска), течаща по границата между Турция и България. Първият вход на Куру Магара се намира на сто метра югоизточно от главния вход Дупница и представлява почти вертикален петметров кладенец; вторият вход е още дванадесет метра по-ниско и на двеста двадесет и пет метра югоизточно. Един от ръкавите на Куру Магара е свързан с повърхността на земята чрез тесен комин – през него през зимата в пещерата влиза мразовит въздух, който кара капките да се покриват с тънка кора от инея. Другият ръкав слиза към Сулу Магара, затваряйки триизмерния подземен лабиринт в една система.

Кыз Магара — „Девическата“ пещера

Третият вход, Кыз Магара („Девишката пещера“), започва с стръмен 60-градусов наклон и води към огромна зала с размери 150 на 60 метра. Тази част от системата е затворена за туристи целогодишно и се счита за едно от най-важните убежища на прилепите в Европа. Според оценки на специалистите, тук живеят около 60 000 прилепи от единадесет различни вида. Освен прилепите, в Кыз Магара се срещат редки пещерни пеперуди и пещерни мухи — истинска подземна лаборатория за биоспелеолозите.

Пътят обратно и горската пътека

Изходът от Куру Магара се намира на 61 метра по-високо от входа на Сулу Магара. Оттам посетителите се връщат към началото на маршрута по маркирана горска пътека с продължителност около петнадесет минути бавен ход. Тази кратка разходка през буковата гора на Странджа е отделно удоволствие: между стволовете проблясват слънчеви петна, въздухът е наситен с аромата на иглички и влажна земя, а някъде в храстите шумолят елени и диви диви свине, с които се слави местният биосферен резерват.

Интересни факти и легенди

• Наименованието Дупница е пряко свързано с българската дума „дупка“, означаваща „дупка“ или „дупка“, и е възникнало много преди пристигането на турците в региона – още когато склоновете на Странжа са били населени от български овчари и въглищари.
• Само през първите четири месеца на 2012 г. пещерата е посетена от над 17 000 местни и чуждестранни туристи. През 2013 г., според данни на заместник-директора по култура и туризъм на Къркларели, броят на посетителите достигна 120 000 – рекорд за цяла Източна Фракия.
• Подземният извор, извиращ в дълбините на Куру Магара, е източникът на река Резве (тур. Rezve Deresi) – естествената граница между Турция и България. Това означава, че капка, паднала от свода на пещерата, може да пресече държавната граница само след няколко часа.
• Поради периодичното размножаване на прилепите от 15 ноември до 15 май Дупница се затваря напълно за туристи. Тази шестмесечна пауза е една от най-строгите природозащитни мерки сред всички оборудвани пещери в Турция.
• Местните жители от село Сарпдере и до днес наричат пещерата „домът на булките“ и разказват легендата за момиче, скрило се в Къз Магара от преследвачите си — според преданието, прилепите са я защитили от враговете, като са затворили с телата си входа към залата.
• Пещерата е единствената оборудвана шоу-пещера в цяла Източна Фракия (европейската част на Турция) и единствената, където в един маршрут се съчетават активни подземни реки и масивни „сухи“ натечни образувания — такова разнообразие от хидрологични типове в рамките на една система се счита за рядкост дори за балканските карстови региони.

Как да стигнете

Пещерата се намира в дълбините на гората на хребета Странджа, на 5,5 километра югозападно от село Сарпдере и на 25 километра югозападно от областния център Демиркьой. От административния център на провинцията, град Къркларели, до пещерата са около 58 километра, а от Истанбул — приблизително 230 километра. С личен автомобил от Истанбул пътят отнема около три часа по магистрала D.020 през Визе и по-нататък по D.565 към Демиркьой или по държавния път D.555 през Къркларели и Дерекьой.

За пътуващите без кола най-добрият вариант е да стигнат с междуградски автобус от Истанбул до Къркларели (редовен транспорт от терминала Есенлер, около четири часа път), а оттам да вземат долмуш или такси до Демиркьой и Сарпдере. Последните 5–6 километра от Сарпдере до входа на пещерата минават по горски черен път – при сухо време той е проходим за всеки автомобил, но след дъждове е по-добре да се използва джип. Указатели „Dupnisa Mağarası“ се срещат по пътя от Демиркьой. От север към пещерата водят три алтернативни маршрута: Дерекьой–Сарпдере, както и преминаване през Къркларели–Ускюп–Чукурпынар–Сарпдере. От юг е по-удобно да се движите по път D.020 Визе–Пойралы и по-нататък по D.565 Пойралы–Демиркьой, а оттам по добре познатия на всички местни жители горски път към Сарпдере.

Съвети за пътешественика

Основното правило при планирането е да се има предвид сезонността. Пещерата е отворена само от 15 май до 14 ноември; през останалото време достъпът е затворен, за да се защитят зимуващите и размножаващите се прилепи. Най-доброто време за посещение е юни и септември: вече няма пролетна влага и още не са започнали есенните дъждове, които превръщат горския път в кална баня. През юли–август в Странджа е приятно прохладно, +20…+24 °C, докато Истанбул се задушава от жегата.

Вътре в пещерата целогодишно се поддържа температура около +10 °C и много висока влажност, затова задължително вземете със себе си топла блуза или ветровка и обувки с неплъзгаща се подметка. Каменните пътеки са постоянно влажни, на места покрити с тънък слой глина, а парапетите не винаги помагат. Не е задължително да вземете фенерче — маршрутът е осветен, но малък челник ще ви е от полза, за да разгледате детайлите на каменните образувания. Стативът за фотография е по-добре да оставите в колата: пространството е тясно, а посетителите се движат в непрекъснат поток.

За разглеждане на самата пещера предвидете 45–60 минути плюс още петнадесет минути за обратния път през гората. Общото време на посещението с пътуването от Истанбул и обратно — цял ден. За рускоговорящия турист удобен вариант е да съчетае Дупница с посещение на Къркларели (музей и стария базар), Демиркьой (традиционна ковачница и железарски работилници от XVIII век) и черноморското селище Инеада с едноименния национален парк от заливни гори. В село Сарпдере има скромно семейно кафене, където се сервират чорба, прясно хляб и билков чай от странджанска салвия – отличен обяд преди спускането под земята. Дупница изисква уважение към своите обитатели и към собствената си древност – и ако пристигнете в подходящото време и с подходящото настроение, тя ще ви подари впечатление, което ще остане с вас за дълго.